Сутринта отивах на работа отегчена и разочарована ,че и днешният ден не носи нищо хубаво,което да удоволетвори дълбоките ми размисли върху битието.Отново се питах някъде там съществуват ли хора като мен,хора които виждат по -далече от носа си.Хора които знаят,че няма случайни неща,а именно знаещи що е това причинно -следствени връзки.
Отново се отчаях,защото не съм срещала такива от години насам.Ще продължавам да ги търся ,защото съм оптимист.....................сутринта някак си по ми идваха мислите,сега затрупана от битовизми нещо съм се изгубила,и аз ,и мисълта ми и причинно-следствените връзки.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар